mandevu.net

Mamamandevu беше там за твърде кратък 10-дневно посещение. Тя е обратно вкъщи. Но това беше истинско лечение за да я видиш. Това половина-а-светът-далеч е за птици. Докато тя е тук , ще удари на големи туристически атракции, включително Angkor Уот и каша от другите храмове в близост до там. Беше много забавно. Той също така ми даде малко напомняне за точно колко височини не костюм мен.

Никога не съм бил запален по височини. Винаги съм се малко замаян и неуверен върха стълби и в близост до ръбове. Аз съм много сигурен, че в основата на Пол Bunyan статуя в Bangor, Maine все още има нокти от моята борба с бавно, по-ниски себе си в моя баща оръжия като малко дете (всички смятат, че на място ще допринесе за по-голяма снимка може би това е така, но явно не без травма за цял живот). Въпреки това, никога не съм напълно замрази нагоре. До сега. Това беше в началото на първия ден от трите дни на храма турнета. Нашият втората спирка, показано на снимката тук, не е особено високо. То може да има пясъчник фурнир в предишни времена, не съм сигурен, но сега всичко, което е останало е laterite-а шуплив камък, че ми напомня много на лава, въпреки че има своите произход са в кал, а не разтопено рок.

Бях около половината път нагоре, средата на разговор, когато разбрах, че съм бил в непосредствена опасност от падане назад изключване на сградата и че камъкът изглежда да се даде път под каквато и част от мен е била в контакт със стълби (имаше много, тъй като моя паника нараснал, A crouched по-ниска, за да се свържете както много както може-ръце, крака, коленете, каквото мога да намеря). Моят забавени темпове, напълно противоположно на моя дишането и сърдечната честота. MamaM късно отбеляза, че аз просто спря на говорене около това време. Всяка крачка нагоре взеха цяло много мислене, както за стволови покачващият паника (както в, за да млъкне народа на маймуни) и да се направят закърпвам годни съм сигурен, че всеки един от пръстите ми в всеки зъбер и дупката бързо. Всеки крак съм поставен много внимателно, като се проверяват, преди да се измества ми тегло, за да сте сигурни, че не засилване на камъче или пясъчни пластир или нещо ще ми компромис тракция. Исках да не са там, но ако спрях аз би трябвало да прекарат нощта на стълбите. Не е атрактивна перспектива. Веднъж достигнали ниво малко под върха, дадох и седна, опитвайки се да улови ми дъха и поводите в мозъка ми. Останалите scampered горе, без проблеми. Просто наистина все още се провежда, както и разпространението себе си, така че да се правят колкото се свържете с камък е възможно (аз не искам да не хвръквам сградата или обърнем по грешка). Опитах се да насладят на изглед (бяхме в гърба, така че той е бил горски). Направих много на изчисляване на това, което ми бяха както в, как мога да се махна от храма. Разбира се, много ми тревога, хеликоптери и пожарникари с високи стълби или кофа камиона са били изложени на въпроса. I рационализиран за това как хора са били катерене нагоре и надолу тези неща повече от 1000 години. По това време, че специално факта mattered по-малко, отколкото изглеждаше, че трябва да има. Така че, Просто събота за известно време и се опитах да отида тихо. Резултатите бяха смесени. MamaM и нашия приятел завърши проучване на върха и им произход, чакат търпеливо в основата обсъждане храма строителство. Няколко минути по-късно, да следват. Много, много бавно .

Той беше доста тежък е имала такъв епизод. През следващите няколко дни, тя става сортиране на проекта да не бъдат бити от стълбите. И го направих доста добър. Той никога не трябва лесно все пак. Mamamandevu взеха това друго картината, докато бях на път нагоре по стълбите на една от кулите на Angkor Уот (на 70 степен ъгъл, аз може да добави). Почти не отида, но просто не можеше да остави без посещение в най-висока ниво на храма. Другата снимка е на една стълба, която е с парапет инсталирана (малка, несолиден парапет). Това го прави лесно да се получи, но не много по-лесно.